Медът може да бъде незаменима храна в менюто на всеки човек. Пчелният мед представлява хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите върху живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират и комбинират с конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити.



Нектарът и маната са източници на пчелния мед. Те произхождат от т.нар. флоемен сок на висшите растения, в който се съдържат 15-25 % сухо вещество. Около 90% от неговото съдържание съставляват въглехидратите. Видът и количеството им зависи от климатичните условия, вида на растението и др.

 

Натуралният мед по своите вкусови и хранителни качества е един от най-ценните хранителни продукти, познат още от древността. Той се усвоява изцяло от организма, като от 1 килограм мед се усвояват до 3400 калории енергия. Относителното тегло на меда е 1,4 (обемът на 1 килограм вода, заместен с мед, тежи 1,4 килограма).
 



Естествено, свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по-развити европейски страни на пазара по-добре се приема кристализираният мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18%, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство – по-добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства.
 


При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности, поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по-голямо и той ще се отдели на дъното на съда, докато акациеввият мед ще остане над боровия).
 

 
В зависимост от произхода си медът се разделя на:

  • нектарен пчелен мед – пчелен мед, получен от нектара на растенията
  • Нектарът е воден разтвор на захари и обикновено съдържа захароза, гликоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. В нектара се съдържат различни вещества, от които: захари 3-80%, неголеми количества азотни и фосфорни съединения, органични киселини, витамини, пигменти, ароматични вещества, минерални соли, ензими и аминокиселини.
  • манов пчелен мед, който бива два вида:
  • животинска мана – продукт, получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията (Hemiptera)
  • медена роса – продукт, получен от секрети на живи части от растенията – листа и млади клонки (растителна мана).
  • Прясно отделената мана е безцветна, но на въздуха бързо потъмнява и се сгъстява.
  • смесен пчелен мед – продукт, получен при смесването на нектара и маната от пчелите.

 


Преработка на нектара в мед

Пчелите работнички (събирачки) изсмукват сладкия сок (нектар или мана) с хоботчето си и го събират в медовото си стомахче, като се отделят няколко ензима, които са в основата на преработката на нектара в мед.

 

Пчелата пренася събрания и обогатен с ензими нектар в медовото си стомахче до кошера. Там го предава на една или няколко кошерни пчели приемачки. Те го преместват многократно от медовото си стомахче към хоботчето и по този начин изпаряват водата от нектара.
 


Когато водното съдържание намалее до 35-40%, пчелите го поставят на малки капчици по стените или дъната на килийките, като постепенно ги запълват. 

 

Благодарение на активната вентилация в кошера изпарението на водата продължава и когато нейното съдържание в нектара достигне 15-20/21%, а количеството на захарозата под действието на ензимите достигне до 5%, нектарът вече е мед. 

 

След това пчелите допълват килийките и ги запечатват с восъчно капаче, което предотвратява поемането на влага от меда. За преработване на нектара в мед са необходими 1-3 дни в зависимост от водното съдържание, температурата, влажността на въздуха в кошера, силата на пчелното семейство и притока на нектар.